20 май 2016 г.
(Предварителен вариант)
За мен е удоволствие да се присъединя към всички вас днес. В началото ми позволете да изразя благодарност към великолепния екип на Американската търговска камара. Вашата отлична работа с цел промотиране интересите на американските компании в България е жизненоважна за успеха им. Въпреки че съм закъснял с няколко месеца, искам да поздравя Американската търговска камара за нейната 20-та годишнина. Наистина съжалявам, че пропуснах тържеството, което, доколкото разбирам, е било най-грандиозното празненство в града.
И така, поздравления, Краси и Валентин, и на всички вас – за всичките тези 20 години, откакто е основана Американската търговска камара – според президента Плевнелиев, група мечтатели след няколко коктейла „Маргарита“ са били озарени от блестяща идея и благодарение на тях Американската търговска камара се е превърнала във водещата бизнес организация в България и в ценен партньор за всички нас в посолството на САЩ. Силното търговско партньорство, което сме изградили през последните 25 години, нямаше да бъде същото без това визионерство и без вашата енергия. Нека аплодираме Американската търговска камара – вие всички го заслужавате!
Ще започна с това, че промотирането на икономическия растеж е един от моите водещи приоритети като посланик на САЩ в България. Всъщност, в писмото си с инструкции към мен Президентът Обама посочва следното: „Нашата сигурност и нашият просперитет са неразривно свързани със сигурността и просперитета на другите държави и нации по целия свят. За да укрепим както националната, така и глобалната икономика, трябва да разгърнем и разширим както търговията, така и финансовото и научно сътрудничество…” Ще направя всичко по силите си, за да реализирам тази цел и бих искал да работя с всички вас за постигането й.
Разгръщането на нашето търговско партньорство е важно за бизнеса ни, но то е важно и за народа на България. Заедно с икономическия растеж вървят увеличаването на доходите и просперитетът на всички слоеве на обществото. А и този растеж би могъл да спомогне за преодоляването на демографския срив в България. Искаме да бъдем свидетели как младите хора остават в страната ви, а тези, които са я напуснали, се изпълват с оптимизъм за бъдещето й и изявяват желание да се върнат, да започнат нов бизнес и да бъдат фактор в оформянето на това бъдеще.
Всеки от вас е пример за постигнатата американска мечта. Бизнесът на всеки един от вас е градивен елемент от нашето търговско партньорство и от просперитета на двете ни държави. През трите месеца, откакто съм в България, съм имал удоволствието да се присъединя към някои от вас в отпразнуването на ключови достижения – откриване на нови съоръжения, разгръщане на оперативните дейности или профилиране на технологични иновации. Всеки път се впечатлявах от успеха ви и всеки път се убеждавах отново и отново, че основите на нашето търговско и инвестиционно партньорство са стабилни.
Но тези основи изискват също така активната ангажираност на Американската търговска камара и нейните комитети, които винаги открито и без колебание са поставяли трудно разрешими въпроси на вниманието на българското правителство. Вие поддържате активен диалог с правителството относно бизнес климата, прозрачността и реформите в различни сектори на икономиката. Знам, че Американската търговска камара се присъедини към други бизнес камари, за да подчертаят пред правителството необходимостта от допълнителни съдебни реформи в писмо през януари. Ясно е, че тези дискусии и застъпничеството за такива каузи дават резултат.
Можете да попитате по въпроса нашите две американски топлоелектроцентрали! В хода на намирането на решение на дългогодишния спор, на правителството му се наложи да вземе някои трудни и непопулярни решения. Но при вземането на тези решения правителството изпрати мощно послание на инвеститорите, както вътре, така и извън страната : България зачита договореностите си и е ангажирана да реформира своя бизнес климат. Всички вие спомогнахте за постигането на този успешен завършек.
Вие също така играете важна роля в областта на регулаторната среда: българското правителство съвсем наскоро прие закон, съгласно който всеки проектозакон първо трябва да бъде подложен на оценка на въздействието, за да бъдат установени възможните икономически последици от него, преди мярката да бъде разгледана от парламента. Това е огромен напредък. И това за пореден път е принос на Американската търговска камара. В края на 2014 година Американската търговска камара в партньорство с посолството ни и с други партньори организира конференция, посветена на постигането на тази цел. Поздравления!
А сега, нека се обърна към по-широкия контекст на тези успехи и на партньорството между САЩ и България. Въпреки че САЩ и Европа са изправени пред многобройни предизвикателства, нека си послужа с думите на Президента Обама, за да подчертая колко важно и успешно е нашето трансатлантическо партньорство. В своето „Обръщение към нациите от Европа“ в Хановер миналия месец Президентът Обама заяви:
“Нека вземем предвид какво сме постигнали през последните години: издърпахме глобалната икономика обратно от ръба на депресията и изведохме света на пътя на възстановяването. Постигнахме всеобхватна сделка, чрез която отрязахме всички възможни пътища на Иран към ядрената бомба – част от нашата споделена визия за свят без ядрени оръжия. В Париж постигнахме най-амбициозното споразумение в историята за борба с климатичните промени. Спряхме разпространението на вируса „Ебола“ в Западна Африка и спасихме безброй човешки животи. Обединихме света около новото устойчиво развитие, включително около целта ни за окончателно елиминиране на крайната бедност. Нито едно от тези неща нямаше да се случи, ако САЩ не бяха в партньорство със силна и обединена Европа. Това е възможно, когато Европа, Америка и светът отстояват общи ценности. И именно от това ще имаме нужда, за да се изправим пред съвсем реалните опасности, които стоят пред нас днес.”
От глобалните предизвикателства до тези, които са по-близо до Европа, Съединените щати и техните европейски партньори стоят рамо до рамо. Даваме си сметка, че Европа е изправена пред множество заплахи и предизвикателства и имаме ангажираността да се присъединим към Европа в разрешаването им. Пред лицето на тези предизвикателства някои кръгове в Европа започнаха да поставят под въпрос жизнеспособността на институциите, изградени след Втората световна война, които постигнаха такива огромни успехи в консолидирането на напредъка, мира и сигурността на континента. Още веднъж ще цитирам казаното от Президента Обама в Хановер:
“Вашето постижение – над 500 милиона души, които говорят на 24 езика в 28 държави, 19 държави с обща валута, в единен европейски съюз – си остава едно от най-великите политически и икономически постижения на съвремието.”
И именно поради това Президентът Обама има толкова недвусмислена позиция относно „Брекзит“. По време на неотдавнашното си посещение в Лондон Президентът Обама заяви: “Съединените щати искат силна Великобритания за свой партньор. Великобритания е най-могъща, когато участва в ръководството на една силна Европа.
През 21-ви век нациите, които имат осезаемо присъствие на световната сцена, са не онези нации, които действат самостоятелно, а тези, които се обединяват в екипи, за да слеят силите си и да умножат влиянието си.”
Нашето партньорство с Европейския съюз е силно. То е и незаменимо. България е жизненоважен партньор в това Трансатлантическо партньорство. Поради това, ние наскоро посрещнахме в София заместник държавния секретар Тони Блинкен. Както подчерта публично и в лично качество при срещите си с правителството, целта на визитата му беше да препотвърди нашето двустранно партньорство и укрепването на нашето сътрудничество в целия спектър от ключови области, които са в основата на това партньорство. Сътрудничеството в областта на икономиката и енергетиката бяха първостепенните приоритети в програмата му по време на всички негови срещи и той призова лидерите на България да продължат с напредъка в областта на реформите.
По време на изявлението си пред медиите съвместно с министъра на външните работи Митов, заместник държавният секретар Блинкен резюмира по блестящ начин причините, поради които администрацията на Обама работи толкова усилено за укрепване на Транс-атлантическите търговски взаимоотношения и за постигане на напредък в преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ):
“Търговията, така или иначе, се осъществява. Въпросът е кой ще определя правилата? Кой ще оформи начина, по който тя се осъществява? И ако ние го правим съвместно, ще го правим по такъв начин, че да поставим най-високите стандарти – за защита на работниците, за опазване на околната среда, за опазване на интелектуалната собственост, за осигуряване на прозрачност. В това е силата на споразумението, което вече постигнахме в Азия, която покрива 40 процента от световния брутен вътрешен продукт. В това ще бъде и силата на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, когато постигнем споразумението в Европа. Това ще бъде състезание по пътя към върха, така че нашите работници и нашите нации не само ще се облагодетелстват от търговията, но и същевременно ще бъдат защитени. То ще отстрани бариерите пред търговията, ще отстрани бюрокрацията и ще опрости процедурите. А това означава също така, че повече инвестиции ще дойдат тук, в България. Повече инвестиции означават повече работни места. Те означават по-голям растеж за икономиката. Всички заедно могат да бъдат стимулирани да постигат напредък и отново подчертавам, съобразено с най-високите, а не най-ниските стандарти. Такъв е потенциалът. Но все пак, във всички тези споразумения има много трудни, сложни въпроси за решаване. В допълнение към това, различните държави си имат своите национални приоритети, национални причини за загриженост. Те трябва по някакъв начин да бъдат отразени и взети под внимание в споразумението. И във всички преговори в хода на договаряне на споразумението различните държави заемат различни позиции, предмет на преговори, които не се вписват в крайния продукт.
Но пък имаме споразумение, както вече доказахме в Азия, което е стимулиращо за всички. Имаме потенциала, чрез ТПТИ в Европа, да постигнем абсолютно същото.”
Накратко, ТПТИ е най-добрата възможност в рамките на цяло поколение за надграждане на икономическите взаимоотношения между САЩ и ЕС. Вече търгуваме изключително интензивно и взаимно правим солидни инвестиции в икономиките си. Но можем да въведем улеснения в това отношение. Можем да направим така, че дребните бизнесмени от София, Западна Вирджиния, до София, България, да могат да контактуват помежду си през Атлантическия океан, за да намират нови клиенти и да продават повече. Можем да намалим броя на формулярите, които се изискват по границите. Можем да намалим ненужните спънки. И можем да дадем пример на младите икономики за това, че съвременната търговия изисква високи трудови стандарти и стандарти за опазване на околната среда и че не е нужно да се правят жертви по отношение на стандартите, за да се постигне това.
Но какво означава това конкретно за България? Стоки на стойност почти 2 милиарда долара и услуги на стойност почти 1 милиард долара понастоящем са предмет на търговия през Атлантическия океан между САЩ и Европа, и то ежедневно. Ясно е, че търговията между САЩ и България е значително по-малка, но в някои области отбелязваме огромен растеж: наблюдаваме 400-процентен ръст на износа на продукти на химическата индустрия от САЩ за България през последните две години, както и 100% ръст в продажбите на медицинско оборудване. Отново подчертавам, че тези успехи са ваши успехи! Поздравления!
Също така наблюдаваме растеж на преките чуждестранни инвестиции, а американските компании са водещи в такива сектори като информационните технологии, енергетиката, електрониката и автомобилостроенето. През последните няколко години се увеличава акцентът върху разработването на софтуер, аутсорсинга на бизнес процесите и изграждането на услуги за техническа поддръжка.
Целта на ТПТИ е да улесни работата ви и трябва, в частност, да има положително въздействие върху нашите малки и средни предприятия. Според проучване, публикувано от Европейската комисия, малките и средни предприятия са в позиция да се облагодетелстват най-много от ТПТИ. В България 87% от всички износители за САЩ са малки и средни предприятия, на които се падат почти 40% от стоките и услугите, предназначени за Съединените щати. А Българската академия на науките направи някои проучвания, според които, благодарение на ТПТИ българският износ ще се увеличи с 7,7%, и по подобен начин, производителността на труда в страната (измервана в БВП на глава от населението) ще се увеличи с 6,8%.
ТПТИ ще осигури тези ползи по редица начини. Например, благодарение на споразумението, процесът на износ може да се улесни дори още повече. Имам предвид, че в крайна сметка, малките и средни предприятия по дефиниция не разполагат с достатъчно потенциал от работна ръка, за могат да възложат на някои свои служители да се занимават само и единствено с цялата сложна документация, да се занимават с митата, разпоредбите за ДДС, различните и дублиращи се стандарти за безопасност, както и с множество други въпроси, които трябва да се вземат под внимание, за да бъде изнасян даден продукт.
Нека ви дам един пример. Една от най-често срещаните жалби от страна на малкия бизнес по отношение на износа е необходимостта да се попълват купища бумащина и дори и при това положение нищо не е сигурно, защото производителят никога не е сигурен как ще бъде класифициран даден продукт от митническите агенции в САЩ или в Европа. Тази класификация, на свой ред, засяга митническите задължения.
Съвременното попълване на документите по електронен път и взетите в предварителен порядък решения относно митническата класификация и оценки биха елиминирали несигурността в този процес.
Малките и средни предприятия обикновено доставят в малки количества, което означава по-малка обща стойност на доставените стоки. В момента минимумът в Европейския съюз за митническите задължения е 150 евро, а в САЩ е 200 долара. Все пак, като помисли човек, гражданите на ЕС, пристигащи в САЩ със самолет, в повечето случаи успяват да внесат безмитни стоки на стойност до 800 долара в придружаващия ги багаж. Така че защо налагаме мита на малки доставки, а позволяваме ръчно пренасяните стоки да прекосят океана? В рамките на ТПТИ, ние бихме могли да се договорим да отменим тарифите и други налози, свързани с търговията, за всички доставки, които идват в рамките на договорена стойност.
Като става дума за митническите тарифи, тук, в България се смята, че стойността на митническите тарифи и бездруго е относително ниска и поради това, намаляването или премахването им би имало малък ефект върху търговията между САЩ и България. Въпреки това, според проучване, публикувано от Института за пазарна икономика, 50 процента от износа на България за САЩ се облага с мита и от тях 40 процента се таксуват над средната стойност. Поради това, Институтът за пазарна икономика е стигнал до извода, че директният положителен ефект от очакваното премахване на митата ще бъде особено отчетлив по отношение на 40% от българския износ в САЩ.
А защо е важно това? Елиминирането на митата ще доведе до спестявания за потребителите, които трябва да плащат, и до допълнителни ресурси за инвестиции, за да се разрастват бизнес начинанията, да се строят нови предприятия, да се наемат нови работници, да се инвестира в модерно оборудване, да се купува най-съвременният софтуер – и всичко това ще е от полза за икономиката в нашите две държави.
Нека също така накратко се спра на нещо, което е важно за всички нас – защитата на потребителите. Всички ние искаме да гарантираме достъпа на потребителите до най-високото качество, до най-безопасните и най-ефективни продукти, които могат да се намерят.
Но искаме и да гарантираме, че тези продукти са доставени на цена, която потребителят може да си позволи. Нашите съответни регулаторни органи са въвели стандарти, изисквания за етикетите, прагове на критериите за безопасност и други, за да се гарантира, че защищаваме нашите потребители, нашите работници и околната среда. Но често подходът, който възприемат нашите регулаторни органи, се различава в известна степен, така че от бизнеса се изисква да произведе два различни продукта или да се откаже от даден пазар и да предпочете друг.
Когато това е възможно, трябва да се стремим да хармонизираме съществуващите разпоредби и да си сътрудничим, докато вървим напред и разработваме нови разпоредби. Трябва да избягваме онези различия, които не водят до по-добра защита, а просто до прибавяне на повече разходи. Нека да дам един пример. Нашите регулаторни органи в областта на фармацията имат сложната задача да гарантират, че лекарствата, които купуват нашите потребители, независимо със или без рецепта, са безопасни за употреба. Това очевидно е добро нещо. Независимо от това, наистина ли се налага да караме нашите инспектори да провеждат безброй, често излишни проверки на заводите и предприятията, които произвеждат такива продукти за пазарите в нашите две общности, когато и двете страни вече имат строги системи, чрез които се гарантира, че лекарствата се произвеждат по такъв начин, че да не са опасни? Няма ли да бъде по-добре нашите недостатъчни човешки ресурси, инспекторите ни, да фокусират усилията си върху държави, където знаем, че има проблеми? Така че защо да не се споразумеем, посредством ТПТИ, инспекциите да бъдат взаимно признати?
Има и друга област, в която тази концепция за хармонизация също играе роля и това е в областта на поддръжката на свободен и достъпен интернет, като в същото време се защищават правата на интелектуалната собственост и се гарантира защитата на личната неприкосновеност и поверителност. А това, на свой ред, касае самата същност на иновациите.
Защото къде се случват най-големите иновации, не само в Европа и САЩ, но и по целия свят? Разбира се, онлайн. Дигиталната търговия със стоки и услуги представлява огромна част от нашите икономически взаимоотношения. Според едно проучване, направено от „Cisco”, през 2014 година в Западна Европа е имало 1,9 милиарда устройства, свързани в Интернет, а през 2019 година те ще станат 3,5 милиарда.
Поради това, ние работим в тясно сътрудничество с ЕК по редица въпроси, които са от решаващо значение за устойчивия растеж на търговията онлайн, в това число единния дигитален пазар. Знам, че това представлява особен интерес за мнозина в тази зала, като се има предвид броят на компаниите, които разчитат на аутсорсинг на така наречените поддържащи звена и други важни функции, извършвани от много способни български дъщерни фирми. Ние трябва на всяка цена да се стремим да избягваме изискванията за локализация, според които би се наложило да се поставят сървъри и друга инфраструктура (както и служители, които да ги поддържат) на всеки пазар, където се работи. Тази идея просто не се вписва в нашата ера на облачни технологии и дигитална търговия.
Нека също така се спра накратко на една от темите, предизвикващи повече противоречия – земеделието. Има фактори в Европа, както и тук, в България, които всяват страхове, че американският земеделски износ ще залее европейските пазари. Или че САЩ ще принудят Европа да занижи стандартите си по отношение на безопасността на храните. Или че ние ще принудим потребителите в ЕС да купуват храни, съдържащи биотехнологични продукти. Всичко това е твърде далеч от истината. Нека опровергая някои от тези митове.
Първо, според данните на митниците, през 2015 година износът на земеделска продукция от САЩ по целия свят е достигнал стойност над 169 милиарда долара, но земеделският износ от САЩ за Европа е бил на стойност едва 16 милиарда долара. Междувременно, износът на земеделска продукция от ЕС за САЩ е нараснал значително – през 1995 година е бил на стойност едва около 6 милиарда долара, а през 2014 година е бил на стойност над $ 21,6 милиарда. Това показва, че има истински проблеми с достъпа на американска земеделска продукция до пазарите в Европа.
Второ, мнозина тук, в Европа, имат грешното убеждение, че американското земеделие се доминира от „ферми-фабрики”. Това просто не е истина. 96 процента от земеделските стопанства в САЩ, са семейни. А семейните стопанства осигуряват 87 процента от нашата земеделска продукция. Размерът на фермите в САЩ едва ли се е променил през последните 30 години.
Трето, нито САЩ, нито ЕС имат някакъв интерес от снижаване на стандартите в областта на безопасността на храните. Това, което ние споделяме, е убеждението, че потребителите имат полза от наличието на по-голям избор от продукти на рафтовете в магазините за хранителни стоки и имат нужда от гаранция, че това, което купуват, е безопасно. Предпочитанията на потребителите към безопасни, здравословни храни с висока хранителна стойност вече са стимул за оживена конкуренция на пазарите за хранителни стоки в САЩ и ЕС. Всъщност, нарастването на търговията в областта на земеделието между САЩ и ЕС ще бъде от полза не само за нашите два региона, но и когато поставяме стандартите за храните на научна основа, ние можем да поставим стандарти за безопасност и здравословна хранителна стойност, които ще следват и другите страни. Това би трябвало не само да служи за модел за безопасност на храните в трети страни, но и би трябвало да улесни бизнеса както в ЕС, така и в САЩ, за да се конкурира на тези пазари, а съответните трети страни да се конкурират на нашите пазари. Когато вдигнем летвата, независимо дали се касае за безопасност на храните, опазване на околната среда или защита на потребителите, печелят не само САЩ и ЕС, но и целият свят.
13-тият кръг от преговорите приключи в Ню Йорк в края на април и съм сигурен, че предстоят още кръгове. Отново ще цитирам Президента Обама, който при старта на тези преговори, каза следното: „Ще има деликатни моменти и за двете страни. Ще има политика и от двете страни. Но ако можем да хвърлим поглед отвъд тесногледите поводи за загриженост и продължим да поставяме акцента върху голямата картина – икономическата и стратегическа важност на това партньорство – се надявам, че ще можем да постигнем именно онова всеобхватно споразумение от най-висок стандарт, което глобалната система за търговия разчита на нас да развием.”
Разбира се, той е прав. ТПТИ е най-добрата възможност, която имаме, за да укрепим икономическия фундамент на най-важните в света политически взаимоотношения и взаимоотношения в сферата на сигурността– тези, от които зависят глобалният просперитет и стабилност. Ние можем да гарантираме, че САЩ и ЕС ще продължат да служат като първокласен икономически модел за световната общност.
Преди три седмици Президентът Обама говори пред нациите от Европа за предизвикателствата, заплашващи нашата транс-атлантическа общност и бъдещето, което можем да изградим и изграждаме заедно, като отстояваме ценностите си и стоим едни до други. Аз съм горд, че имам тази възможност да работя с всички вас за изграждането на това бъдеще.
Благодаря ви.
