19 октомври 2017 г.
Благодаря много на всички за възможността да говоря тук днес. Бих искал да благодаря на президента Петко Чобанов, въпреки че той няма възможност да присъства тук днес, на ректора Галя Христозова и особено много на заместник-ректора Милен Балтов, за това, че организирахте посещението ми.
За мен е чест да бъда в Бургаския свободен университет , един от първите частни университети, основани в България. Въпреки че е сред „по-новите“ университети в България, Бургаският свободен университет бързо се е утвърдил като един от най-добрите университети в страната, като привлича най-добрите преподаватели и има сключени споразумения за сътрудничество с над 30 университета по цял свят.
Горд съм да отбележа, че в този списък са включени четири американски университета: университетите в Тенеси, в Източен Мичиган, „Сан Антонио“ в Тексас и „Джорджтаун“ във Вашингтон, където преди почти 20 години бях гост-учен за определен период от време.
Тези партньорства дават положителни резултати за нашите държави, защото студентите и преподавателите от САЩ и от България, се учат взаимно и си сътрудничат в решаването на някои от най-трудните проблеми на нашите общества. Те създават и трайни връзки между страните ни, които укрепват с времето.
Българите трябва да се гордеят с вашия университет и с това, което той символизира. Основан е наскоро след началото на установяване на демокрацията в България – през 1991 година, като институция, посветена на зараждането и развитието на идеи и насърчаване на разбирателството и оптимизма. Тези ценности никога не излизат от мода и са в основата на това, което демокрациите като България предлагат на света през 21 век.
Всяко поколение има усещането, че живее в уникални времена и в много отношения това е така. Но на младите хора днес им се налага да живеят с огромни надежди, съчетани и с огромна несигурност. Изглежда, светът се променя все по-бързо, особено що се касае до това как комуникираме и как правим бизнес.
Но онези ценности, които току-що споменах, както и други, като толерантността, свободата и върховенството на закона, са по думите на нашия нов помощник секретар по европейските въпроси Уес Мичъл, „спойката на една обща цивилизация – цивилизация, обединена от връзките на паметта, културата и споделените жертви”. Именно за това искам да говоря с вас днес.
Ние в Америка нямаме монопол над тези ценности, нито сме ги направили по-добри, но с гордост ги подкрепяме у нас и по цял свят. И стоим до нашите съюзници, които вярват в същите ценности и са ангажирани да се придържат към светлата страна на историята.
През 1961 година, когато Студената война стана още по-студена, и някои страни по света бяха изправени пред резки промени с прояви на насилие от страна на радикални сили, президентът Джон Кенеди обясни американската философия в защита на нашите съюзници: “Няма винаги да очакваме от тях да застанат в подкрепа на нашето виждане”, е казал президентът Кенеди, „но винаги ще се надяваме да ги виждаме как силно подкрепят собствената си свобода”.
Днес сме горди, че стоим рамо до рамо с България, наш близък съюзник и партньор от толкова много години. Горди сме с напредъка, постигнат от България в области като правата на човека, демократичното развитие и икономическия прогрес. И тъй като догодина България ще бъде председател на Съвета на Европейския съюз, се възхищаваме на вашата ангажираност към един мирен, проспериращ Европейски съюз, една Европа – цяла, свободна и мирна.
Нарастващата роля на България в Европейския съюз е само една от причините да съм оптимист за бъдещето на страната ви. Дойдох за пръв път тук през 1992 година, време, което вашите преподаватели и родители помнят като изпълнено с надежди и обещания за млада, демократична България. Разбирам, че в годините оттогава досега не всичко е било розово и съм чувал хората да говорят за липса на оптимизъм. Разбирам тази неудовлетвореност, но и вярвам, че има причини за оптимизъм в днешна България. Тези причини са навсякъде около нас, във вдъхновяващите хора, които правят България велика.
Преди няколко месеца започнахме една инициатива, насочена към обществеността, за да покажем някои от лидерите в ежедневието на България чрез кампания, наречена „Силата е в теб“. Може би сте виждали някои от нашите клипове по Интернет или по телевизията.
В тези видеоклипове разказваме историите на обикновени българи, които избират да инвестират в собствената си държава, като стартират бизнес, или преподават в училище, борещо се да оцелее, или пък преодоляват препятствия, смятани от другите за непреодолими.
Бих искал да ви разкажа за няколко от тези хора, чиито истории ни вдъхновяват и ни показват, че най-добрите дни на България предстоят.
Двама от тях са Даниела и Рушди – и двамата са претърпели тежки инциденти и са парализирани от 17-годишна възраст. Но вместо да се откажат от всичко и дори да напуснат България, са намерили сили да станат отлични параолимпийски атлети; да спечелят олимпийски медали и да поставят световни рекорди за България. “Винаги съм била оптимист“, ни каза Даниела. „Човек трябва да преодолее собствените си пречки, за да продължи напред”, каза тя.
Друга българка, която ме вдъхновява, е една учителка на име Дани. Тя е учила в Англия и е можела да остане там, но е решила да се завърне в България, за да преподава английски. Работи в едно училище в Самоков и никога не е съжалявала за решението си да се върне. Както ни каза самата тя, „Омръзна ми да слушам, че няма смисъл човек да се връща и да работи тук. Винаги съм искала да се върна. Така съм се чувствала”.
Роси пък е една от първите жени самолетни пилоти в България. Тя ни каза, че усеща прилив на адреналин всеки път, когато излита в облаците, знаейки, че може да отиде където си пожелае – че нищо не я задържа. Но винаги е най-щастлива, когато се връща вкъщи, в София, защото се вълнува от ставащото тук, в собствената й страна.
Има много различни истории, които разказваме в тази кампания, но това, което обединява всички тези хора, е че всички те представляват българския дух – вярват в България и са отдадени на бъдещето й. Споделям тази вяра и ангажираност. Споделям и техния оптимизъм.
Наред с моя оптимизъм за бъдещето на България, се гордея с дълбоките връзки между нашите две държави – партньорство, което датира от векове. Америка поддържа и цени връзките си с България, датиращи от повече от един век насам.
Всъщност, през 1860 година е основано първото американско училище в България от доктор Джеймс Кларк. През следващите 60 години то е дало образование на хиляди български деца, много от които по-късно правят велики неща за България.
След Втората световна война обаче, под неумолимия натиск на новия комунистически режим, училищната управа решава да закрие училището. Това води до протести както от страна на българите, завършили училището, така и от американци, които подпомагат училището от разстояние. След десетилетия на работа училището най-накрая се връща в историческата си сграда в София, благодарение на дарения от американци, както и на голямо дарение от българския парламент. Това училище – Американският колеж в София – съществува и до днес и е блестящ пример за връзките между нашите държави.
Това е само един от примерите за сътрудничеството между българи и американци в продължение на повече от 150 години. Като нация от имигранти, Америка е дом за стотици хиляди хора, които милеят за българските си корени, независимо че живеят в градове като Чикаго и Маями и в щати като Индиана и Тексас. Заради тези силни връзки никога не сме губили своята вяра и ангажираността си към бъдещето на България, дори и в трудните дни на двете световни войни, а после и на Студената война.
Тези връзки, изградени във времена, тежки и за двете държави, и до днес оформят нашето взаимодействие.
Всяка година американският бизнес инвестира все повече в България и заедно с Американската търговска камара представлява огромна сила, която тласка напредъка на България. Американските компании, работещи в България, имат водеща роля като добри съседи и корпоративни граждани, които даряват милиони долари за благотворителни каузи, финансират програми за професионално развитие в цялата страна, и реинвестират в страната и в хората, които са така гостоприемни към тях.
Неправителствените организации като Фондация „Америка за България“ отделят десетки милиони долари всяка година за развитието на човешкия капитал в България. Тези организации финансират образователни проекти, правната реформа, икономическото развитие и взаимното общуване между хората.
Американските войници се гордеят, че провеждат учения и воюват заедно с българските войници и други съюзници в рамките на НАТО. Това лято нашите две държави заедно с още няколко държави, обединиха усилията си, за да проведат мащабни военни учения тук, в България. Ученията „Сейбър Гардиън“ доведоха тук приблизително 10 000 съюзнически военни , в това число 5 000 американски войници, които тренираха заедно с българските си партньори.
Катo съюзници в НАТО, ние сме ангажирани да заставаме единни срещу заплахите пред сигурността и предизвикателствата пред нашите две държави. Имаме тясно сътрудничество за постигане на нашите споделени приоритети в областта на контратероризма, за да опазваме сигурността на границите си и да спрем агресивното и дестабилизиращо поведение на Русия в региона. През 2014 година Европейският съюз, САЩ и други държави застанаха заедно срещу нелегалното анексиране на Крим от Русия, като наложихме икономически санкции срещу Русия.
Някои хора възразяват, че санкциите сериозно накърняват българската икономика, но статистиката за износа говори друго. Санкциите срещу Русия са намалили българския глобален износ само с 0.2 процента, докато контрасанкциите на Русия срещу някои български земеделски продукти са редуцирали този износ само с един процент, или 0.01 процент от брутния вътрешен продукт на България. Това е доказателство за успешните усилия на България да диверсифицира икономиката и износа си, особено към други страни от Европейския съюз и особено Германия.
Друг ключов аспект на една силна икономика е диверсификацията на енергийните доставки. Правителството на САЩ стои заедно с България в усилията й да намери по-разнообразни източници на енергия. Това е особено важно за българската национална сигурност, защото някои страни се стремят да използват енергийните източници като политически лост за принуда на другите или за да настояват за по-високи цени.
Надявам се, че виждате, така, както и аз виждам, че през последните две десетилетия България е постигнала огромен напредък. Трябва да се гордеете с постигнатото от поколението на родителите си и да надграждате върху фундамента на техните успехи. А скоро ще бъде ваш ред да застанете начело. Ще трябва да избирате как да оформите бъдещето на България. Какъв избор ще направите? Какво ще изберете?
Когато говорим за знания и разбиране, ще бъдете ли силни поддръжници на българската образователна система, гарантирайки, че всеки българин, който иска да учи в университет, има този шанс независимо от името или от произхода си?
Ще настоявате ли децата в училище да научат всичко за българската история – дори за ужасите на масовите екзекуции, за лагерите за принудителен труд и за репресиите през годините на комунизма?
Ще поощрявате ли свободата на мисълта и изразяването за всички, дори и ако не сте съгласни с изразените от някого идеи?
Ще подкрепите ли силните, независими медии в България, които не се страхуват да задават неудобни въпроси на онези, които са на удобни постове?
