Благодаря ви много. Ваше Величество, госпожо заместник министър-председател, посланици, приятели, членове на Атлантическия клуб, представители на пресата, благодаря ви, че сте тук. Благодаря ви за това толкова топло посрещане. Бих искал да благодаря на правителството и народа на България за много топлото посрещане на мен и семейството ми. Много съм щастлив да бъда тук пред Атлантическия клуб и да изнеса първата си реч като посланик на САЩ в България, както и да продължа традицията на американските посланици, използвайки този форум за първата си публична изява. Бих искал да благодаря специално на Соломон и Гергана Паси, за тяхната роля, за техните заслуги към България, към нашия алианс, към нашите двустранни отношения – те са прекалено много, за да бъдат изброени, но твърде важни в исторически план, за да не бъдат отбелязани. Благодарности и на цялото ръководство на Атлантическия клуб. Тази седмица се навършват 25 години от основаването на Атлантическия клуб в България, както и 67 години от основаването на НАТО. Вие бяхте като един фар, осветяващ пътя пред всички нас през последния четвърт век.
Не мога да не отчета присъствието на Негово Величество и ролята му за постигането на мечтата, на целта България да бъде интегрирана в Европа, пълноправен член на Атлантическия алианс, историческа роля, за която сме дълбоко благодарни и която според мен заслужава специално споменаване. Знам, че живеем във време на предизвикателства и кризи. Трябва да ги посрещнем заедно, като съюзници, приятели и партньори. Да ги посрещнем и като членове на общества, които споделят набор от ценности: мир, свобода, демокрация и просперитет. И като хора, които споделят основополагащата визия, която слага край на дългата и ужасна Студена война: единна Европа – цялостна, свободна и мирна.
Времената не са лесни за никого в региона и със сигурност не са и за българите. Така че нека да кажа още от самото начало, че Америка застава рамо до рамо с вас и ще подкрепя избора, който сте направили – за Европа, за Трансатлантическия съюз и за свободно и по-обнадеждаващо бъдеще за вас, за вашите деца и за вашите внуци.
И нека добавя, че ангажираността на Америка към европейския проект е от основно значение. От първите дни след края на ужасите на Втората световна война ние подкрепихме Жан Моне, Роберт Шуман, Конрад Аденауер, Алчиде де Гаспери, Пол-Анри Спак и толкова много други, в подкрепа към визията за обединен, мирен и проспериращ континент, обвързан чрез приятелство, споделени ценности и сериозен отбранителен ангажимент със Северна Америка. Днес ние стоим твърдо зад тази визия и ще направим всичко възможно, за да помогнем на България да продължи своето бъдеще като пълноправен член на този съюз, и като незаменима част от Северноатлантическия алианс.
За да отговоря много накратко на някои от нашите критици, позволете ми да добавя, че ние сме тук като ваши приятели, много държим на вашата сигурност и просперитет, няма да си тръгнем и няма да загърбим нашия ангажимент.
В това отношение нека да кажа, че аз съм голям оптимист за бъдещето на България. Както е казал навремето вашият велик български поет Христо Ботев, „Българският народ не е в гроба на своето минало, а в люлката на своето бъдеще.“
Имах възможността да прекарам известно време в България малко след прехода към демокрация в началото на деветдесетте години на миналия век и съм свидетел на напредъка, невероятния напредък, който е постигнат – в политически, икономически и социален аспект.
Спомням си например времената, когато бе почти немислимо да се говори за България като пълноправен член в НАТО и ЕС, за свободата на българите да пътуват, работят и учат където и да е в Европа, за огромните подобрения в качеството на инфраструктурата и на живота и за разширените и задълбочени българо-американски отношения – от Американския университет в Благоевград до хилядите български младежи, които пътуват до САЩ, за да работят, да пътуват и да се запознаят с нови приятели.
Нека добавя, че сме дълбоко ангажирани да оказваме подкрепа на правителството на България и държавното ръководство в контекста на сериозните предизвикателства пред тях в момента и в определянето на курса на страната към бъдеще на сигурност и благоденствие. Президентът Плевнелиев, премиерът Борисов и целият Министерски съвет имат пред себе си списък с цели, които са истинско предизвикателство. Ще направя всичко по силите си по време на мандата си тук, за да им помогна да успеят.
Нашата среща тук придобива още по-съществено значение на фона на ужасните, потресаващи терористични атаки в Брюксел. Гражданите на Брюксел, жителите на Белгия, както и семействата на жертвите от толкова много други нации са в мислите ни в този момент. Когато безумци убиват произволно на обществени места, първата ни мисъл, разбира се е, да се оттеглим, да прегърнем силно най-близките си, да се скрием зад стените на домовете си и да се борим за запазване на цивилизацията само в непосредственото си обкръжение. Имам чувството, че нашата обща човечност в рамките на всяко поколение е подложена на изпитание от онези, които се стремят да наложат своята воля чрез страх, насилие и ликвидиране на свободния избор – от онези, които прибягват до насилие, защото не могат да успеят в отворени и толерантни демократични общества.
Така че, ако нашето трудно извоювано трансатлантическо единство означава нещо, ако искаме да изпълним написаното в Северноатлантическия договор, Договора от Рим, и Хартата на Обединените нации, нека терорът в Брюксел ни предизвика да се обединим отново в защита на нашата сигурност, свобода и демократични ценности.
Както са казали редица световни лидери, не можем нито да се скрием от днешните заплахи, нито да се изправим сами пред тях.
Не е необходимо България да се крие. Всъщност, никой от нас не може да се скрие. Ние трябва да се изправим срещу предизвикателствата и да премахнем заплахите пред нас. България, както всички вие знаете по-добре от мен, е засегната от редица кризи, пред които е изправена и Европа като цяло.
На първо място е анексирането на Крим от страна на Русия, продължаващото неизпълнение на задълженията по Минските договорености и продължаващата военна агресия и подклаждането на нестабилност в Украйна.
Друга криза е ужасният конфликт в Сирия и тясно свързаната с него мигрантска криза, която засегна всяка страна в региона и всъщност, цяла Европа.
И накрая, заплахата от чуждестранни бойци и постоянните доказателства за преминаването им отвъд границите на конфликта, което е предизвикателство пред сигурността на всяка страна по света.
Много страни в Европа са изправени пред последствията от поне едно от тези предизвикателства, може би две, но България е изправена и пред трите.
И именно в такива времена единството ни е най-жизненоважно и нашите демократични ценности са най-добрият ни ориентир. Подходът на Америка към защита на ценностите ни и поддържане на единна, свободна и мирна Европа ще остане постоянен, така, както е било през последните 70 години; като работим за изграждане на общности въз основа на общи действия, надграждащи нашите традиционни съюзи, там, където това е възможно. С други думи, нека подчертая, че в тези несигурни времена България има най-добрите приятели. Съединените щати разглеждат България като ключов партньор и съюзник пред общите предизвикателства, независимо дали идват от изток или от юг, от миграцията или тероризма или от който и да било от другите проблеми, пред които са изправени нациите в съвременният свят. От първите американски мисионери, дошли от Робърт Колеж, за да открият Американски колеж в Самоков в дните преди България да извоюва своята независимост, до доброволците от Корпуса на мира, които идват през 90-те години и в началото на новото хилядолетие, за да помогнат на българите да се изправят на крака след 45 години комунизъм – всичко това въплъщава идеята американци и българи да работят заедно като приятели, партньори, а сега и съюзници. Ние трябва да продължим това дело.
Едно от нещата, които ме впечатлиха след пристигането ми тук, е колко често бивам въвличан в разговори за визитата на държавния секретар Кери през януари 2015 г. Както знаете той и премиерът Борисов съвместно препотвърдиха стратегическото партньорство, което съществува между нашите страни, както и обявиха създаването на няколко двустранни работни групи.
Защо е важно това? Мисля, че е важно, защото чрез тези групи се създаде платформа с цел да посрещнем предизвикателствата, които вече посочих, както и други такива. Нека да разгледам накратко всяка една от тях.
По отношение на отбраната и сигурността сме постигнали много за много кратко време.
Като съюзник на НАТО, САЩ подкрепят държавите от източния фланг на алианса, които се опасяват от заплахи пред сигурността в региона. Нашето постоянно военно присъствие в България, Полша, Румъния и Балтийските държави изпраща мощен възпиращ сигнал. В действителност, чрез нашата Инициатива за гарантиране сигурността на европейските партньори и чрез Операция „Атлантическа решимост“, двустранната ни военна дейност през последните години се е увеличила повече от 400%. Нашите войски все по-често стоят рамо до рамо с българските си колеги.
Но все още остава много да се направи и ние работим в много посоки, за да осъществим вида трансформация, която българите желаят. Например, разширихме сътрудничеството си в областта на сигурността в множество области, за да се даде възможност за дейности и обучение, които да доведат до съвместен капацитет и оперативна съвместимост. Това включва многонационални учения по земя, въздух и море. В сферата на изграждането на лидерски и команден капацитет, САЩ предоставят 7 милиона долара годишно под формата на военно оборудване и военен образователен обмен.
По отношение на инфраструктурата, САЩ и България в момента има четири общи военни съоръжения. Това са суверенни български бази, които се използват за съвместно разполагане на войски и провеждане на съвместна подготовка и учения. Нашият Департамент по отбрана подпомага значителното подобрение на инфраструктурата на две от съоръженията по начини, които ще бъдат от полза за българските въоръжени сили за години напред.
Относно Работната група по икономика и енергийна диверсификация, мисля, че можем да кажем, че нейните цели се преплитат с отбраната и сигурността в много отношения. Ето защо, например, ние възприемаме преговорите с Европейския съюз и държавите-членки за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP) като въпрос на сигурност, а не само като икономически въпрос. TTIP не само ще генерира работни места и растеж от двете страни на Атлантическия океан, но и ще подсили нашите отворени, свободни пазарни икономики и нашата лидерска позиция в създаването на глобален стандарт в опазване на околната среда, в защита на труда, в защита на потребителите и работещите, както и в сферата на търговските споразумения.
Ще отбележа, че наскоро Американската търговска камара отпразнува своята 20-та годишнина в България. Искам да поздравят Камарата и нейните членове за приноса им към изграждането на американско-българското партньорство, създаването на работни места и развитието на взаимно изгодна търговия. Това постижение заслужава нашите аплодисменти и признателност.
В действителност, икономическата ситуация в България е доста динамична и има много неща, които да посочим като показатели за напредък.
Ръстът на БВП на България през миналата година бе значително по-висок от средния за ЕС. Преките чуждестранни инвестиции се увеличиха с 23% през 2015 г. и са на стойност 1,6 милиарда евро, което е най-високата им стойност от 2009 г. насам. Безработицата продължава да се понижава.
Големи американски компании решиха да направят значителни инвестиции тук. „Ей И Ес“, например, построи най-голямата, най-природосъобразна и модерна електроцентрала в България, която създаде стотици работни места за местните жители. А утре аз ще посетя една нова американска инвестиция в България – завод на компания, която е световен лидер в производството на сензори за автомобили.
С други думи, американските компании виждат възможности да инвестират в България, и те възнамеряват да останат тук.
Но тук не говорим само за промяна на макроикономическо ниво. В енергийния сектор също има съществени положителни промени. Когато държавния секретар Кери и премиерът Борисов съвместно обявиха стратегическия диалог, секретарят Кери обеща помощ за България в енергийния сектор, по-специално за укрепване на енергийната диверсификация, а оттам и енергийната сигурност. И удържахме на думата си. Чрез редица посещения на нашия специален пратеник по енергийните въпроси както тук, така и в региона, помогнахме на България да работи с Гърция за придвижване на реализацията на интерконектора Гърция-България. (IGB.)
Специално искам да поздравя правителството за подписването на окончателното инвестиционно решение за IGB през декември. Това е значителна стъпка напред в реализирането на тази визия. И какво точно би означавал този проект за България? Защото, както казват някои, това не е най-големият енергиен проект в региона. Мисля, че не размерът е от значение в този случай, а какъв ще бъде ефектът. И вече са налице много доказателства, че този проект ще бъде от стратегическо значение за България.
Както много от вас знаят, енергийни пазари се променят, включително и тук, в Югоизточна Европа. До голяма степен тази промяна е стимулирана от доставките на газ на пазара от страна на САЩ, чрез така наречената революция на неконвенционалния газ. Съединените щати очакваха да бъдат нетен вносител на газ, а всъщност сега започват да изнасят местно произведен газ. Първата доставка пристигна само преди седмици. За да се възползват от тези промени, някои държави построиха или обмислят да построят терминали за втечнен природен газ, които създават алтернатива за диверсификация на тръбопроводите, която само преди няколко години просто не съществуваше. Литва е една от държавите-членки на Европейския съюз, която направи това и там вече се отбелязва значителна полза за потребителите по отношение на цената.
Чрез изграждане на IGB, България също ще разшири достъпа си до алтернативни доставки на газ – като за начало, от Азербайджан – и вярваме, че ще се облагодетелства по сходен начин. Освен това, това може да бъде първата стъпка в изграждането и свързването на инфраструктурата в целия регион, което би довело до промени в енергийните пазари за години напред в полза на българските потребителите и потребителите в целия регион.
Ето защо работим заедно с българите в нашата Работна група по енергетика, за да постигнем напредък по всички тези въпроси.
Позволете ми да кажа нещо за нашата работна група по въпросите на върховенството на закона. Едно от интересните неща във връзка с обявения Стратегически диалог, ако го прочетете внимателно, е, че държавният секретар Кери и премиерът Борисов поеха своите най-конкретни и точни ангажименти именно в тази област.
По-конкретно, те споменаха работата на България в рамките на инициативата „Партньорство за отворено управление“. Това партньорство не е особено добре познато, но е лесно да се разбере каква е целта му. Фокусът му е да подпомогне правителствата в създаването на прозрачност и отчетност.
Можем отново да се запитаме как това се вписва в подпомагането на България да се справи с днешните предизвикателства към сигурността на страната или в изграждането на нейната икономика. От моя гледна точка, продължаващото демократично и икономическо развитие – трансформацията, която започна с промените през 1989 г., но която в никакъв случай не е приключила – е това, което увенчава в дългосрочен план историята на България в двадесет и първи век.
Този вид подобрения в правоприлагането са от фундаментална важност за продължаване на демократичния и икономически растеж. А това, от своя страна, е от основно значение, за укрепване на политическата стабилност, за повече бизнес, увеличаване на търговията и по-високо качество на живот за всички.
Една от областите, с която ние най-много се гордеем, е Работната ни група за образование и междучовешки взаимоотношения. Тази Работна група координира широка гама от програми и инициативи за по-нататъшно развитие на професионалистите в България и има за цел да осигури на младите хора уменията, които са им необходими, за да изградят бъдещето на страната. Бъдещето на всяка държава зависи от способността й да си сътрудничи с чуждестранни партньори. Въпросите, с които се сблъскваме днес, са регионални и глобални, и нито една държава не може да ги реши сама. Страните, които са развили този експертен опит, имат значително предимство, тъй като те са по-способни да отговорят не само на заплахи и проблеми, но също така да се възползват и от възникващите възможности. В това отношение ние сме много, много горди, че сме поели ангажимент да работим в тясно сътрудничество с българския народ чрез нашите програми за обмен и този ангажимент съвсем не е само на думи.
Всяка година Съединените щати подпомагат и финансират обменни програми между САЩ и България, в които участват хиляди хора – обмен между изследователи, хора на изкуството, студенти, политици, музиканти, педагози, журналисти и общественици, на стойност милиони долари годишно. Нашето посолство предоставя възможности за професионален обмен на специалисти в различни професионални области, активисти, журналисти, преподаватели, членове на правителството и други, с цел да се запознаят с опита на Америка в десетки различни области, включително преподаване, управление, гражданско участие, селско стопанство, предприемачество, иновации и други.
Много от вас са чували за Комисията „Фулбрайт“ в България, чрез която американски учени и специалисти в различни професионални области работят и учат в България, а български учени и професионалисти работят и учат в Съединените щати и това им позволява да споделят гледни точки и опит. Чрез помощта на правителството на САЩ и Фондация „Америка за България“ над 1100 българи и американци са участвали в нашата програма „Фулбрайт“, с цел по-интензивно сътрудничество на университетско и следдипломно ниво в областта на изследователската дейност, науката, технологиите, езиците, математиката, бизнеса, журналистиката, културата и изкуството. Програмата „Фулбрайт“ финансира годишно набор от тридесет американски преподаватели по английски език в гимназии в цяла България.
Фондация „Америка за България,“ въпреки че не е част от правителството на САЩ, е наш партньор и прави много за развитието на човешкия капитал в България, както и в укрепване на връзките между народите на нашите две държави. Нейните програми се фокусират върху обучението на професионалисти в сферата на образованието, включително учители и училищни директори, за да им се помогне да развият пълния си потенциал като лидери в училище и в класната стая. Създавайки възможности за по-тясно взаимодействие между университетите и средните училища, фондация „Америка за България“ стимулира интелектуалния потенциал на България, като инвестира в следващата генерация от лидери на България. Също така, фондация „Америка за България“ подобрява образованието в България чрез модернизация на оборудването в класните стаи и въвеждане на нови технологии в класните стаи, като езикови и научни лаборатории. Други програми са насочени към противодействие на неравенството сред училищата и учениците, посредством работа не само с най-добрите програми, но и с някои от институциите в недобро положение в България.
Скоро ще издадем сто хилядната виза за популярната програма за летни студентски бригади в САЩ. Мнозина от вас познават младежи, студенти в университети, прекарали цяло лято в САЩ в рамките на тази програма за обмен, при което са се сдобили с работен опит, практикували са английския си и са научили нещо повече за американското общество. Студентите често са мотивирани да участват заради финансовия стимул, но се завръщат в България по-богати, отколкото са очаквали – обогатени с нови умения, нови приятели и с усещането за глобална перспектива. За да гарантираме, че участниците се облагодетелстват от програмата през целия си живот, през 2015 година създадохме Асоциация на участвалите в летните студентски бригади в САЩ, която предоставя възможности за поддържане на контакти и връзки и съдейства за подкрепа към участвалите в бригадите в стремежите им, както и в рамките на техните общности тук, в България.
Нашата работна група за образование и култура отговаря и за сътрудничеството в културната сфера, в това число чрез подкрепа към редица представления, изложби и фестивали в цялата страна. Ние сме отдадени на каузата да продължим да даваме своя дългогодишен принос към уникалното и многообразно културно наследство на България. В рамките на Посланическия фонд за опазване на културните ценности, който е под мое ръководство, посолството изпълнява проект на стойност почти $700,000 за запазването на църквата „Свети Йоан Алитургетос“ от 14 век в Несебър. Други проекти за опазване на културни ценности включват консервацията на две християнски гробници от 4 век в централната част на София, запазването на тракийската гробница на Крън Втори от 4 век преди Христа в Долината на тракийските царе; реставрацията на Куршум Джамия от 17 век в Силистра; запазването на мозаечните подове от 3 век в древната провинциална столица Филипополис (съвременния град Пловдив), както и съхраняването на библиотеката от началото на 19 век и джамията „Осман Пазвантоглу“ във Видин.
Очевидно е, че тези дейности укрепват нашето двустранно сътрудничество, но как ни помагат да намерим решение на проблемите, пред които сме изправени? Чрез тези програми и инициативи хората се научават да решават междукултурните проблеми. Без тези умения не можем да разчитаме, че ще успеем да решим регионалните въпроси като кризата с мигрантите или глобалните въпроси като тероризма и глобалните климатични промени.
Бих искал да спомена най-новата ни работна група, която е и последната, създадена от нас – групата по контратероризъм. Изградихме я миналата година поради очевидната сложност и предизвикателствата на ситуацията, пред която днес всички сме изправени в световен мащаб. Тя е наследство от отличното сътрудничество между САЩ и България след трагичния атентат в Сарафово през 2012 година, от усъвършенстваните умения и извлечените поуки, довели до укрепен капацитет на двете държави за справяне с ужасното предизвикателство, пред което всички сме изправени. Също така, продължаваме съвместната си работа с цел подпомагане на обучението на разследващите органи и прокурорите, оказване на подкрепа на България в укрепването на законодателството й за борба с тероризма и противодействие на чуждестранните бойци. Разбира се, целта е да гарантираме сигурността и безопасността на гражданите ни от двете страни на Атлантика.
По-рано говорих за предизвикателствата в международен план, пред които е изправена България, но искам да подчертая следното: това са споделени предизвикателства, общи предизвикателства и трябва да работим заедно, за да ги посрещнем. Именно заради това създадохме тази платформа на работните групи, за да постигнем още по-голям напредък в постигането на ключовите цели, които имаме заедно с България, тоест, оказване на подкрепа на България при пълната й интеграция в ЕС във всички области, в които полага усилия в тази връзка; финализиране на модернизацията на армията на България като боеспособна и оперативно съвместима с НАТО, както и продължаване на изпълнението на амбициозен график за учения и ангажираност; поощряване на енергийната диверсификация, чрез която България да стане по-независима, а също и по-просперираща; подпомагане на прозрачността с цел стимулиране на развитието на демокрацията и икономиката и полагане на основите на стабилността, както и институционално изграждане и обучение на персонала за борба с транснационалните заплахи от тероризъм.
И така, това е същността на работата ни. Мисля, че основният въпрос е накъде вървим в отношенията САЩ – България. И то във време, в което, както споменах, светът става все по-сложен, а не обратното. В подобна ситуация мисля, че би било полезно нещата да се опростяват, така че нека се изразя съвсем просто, по следния начин: разглеждаме партньорството между САЩ и България като котва в море от нестабилност.
И независимо дали говорим за укрепване на НАТО, подобряване на глобалната сигурност, победа срещу терора или укрепване на просперитета на нашите граждани, САЩ, Канада и Европа са си нужни повече от всякога. Ние, трансатлантическата общност, сме най-силни, в най-голяма безопасност и най-процъфтяващи, когато сме изправени заедно срещу злините и предизвикателствата, които крие днешният ден, и когато живеем съобразно с ценностите си на собствена територия, а ги подкрепяме в глобален план.
България е наш приятел, съюзник и партньор в тези усилия. А и в крайна сметка, всичко опира до това как искаме да живеят децата ни и какъв свят искаме да им завещаем. Положени са основите на едно велико, блестящо бъдеще, но по пътя към него ни очакват толкова много предизвикателства!
Това, което мога да ви кажа, е, че докато съм тук, в България, ще направя всичко по силите си, за да бъда добър приятел, да направлявам всички ресурси, доколкото мога, за да помагам на България в посрещането на тези многобройни предизвикателства и да работя за постигането на визията, която споделяме – визията за свобода, просперитет и сигурност. Благодаря на многобройните представители на днешната аудитория, които също работят за постигането на тези цели. Надявам се да бъда ваш приятел и полезен партньор по пътя към намирането на решения и прогреса. Благодаря за вниманието.
Въпроси и отговори:
Соломон Паси:
Благодаря. Благодаря Ви, господин Посланик, и много Ви благодаря, че спазвате традицията, която вече е на повече от 20 години. Всеки нов американски посланик, който идва в тази страна, започва с голяма реч тук пред Атлантическия клуб. Много благодаря.
Днешната среща се предава на живо по Перископ, мобилната апликация Перископ – много я обичам. Google+ Streaming и всичко това, което тук се говори в момента на живо се предава по света. Докато седях в залата, забелязах, че тук са още двама от основателите от Великото народно събрание – д-р Петър Берон и Стефан Стоянов, които са така да се каже от първопроходците на демокрацията в България… И видях в залата бъдещия български посланик в Съединените щати – Тихомир Стойчев. Много се радвам. Искам да му пожелая от сърце – успех, господин посланик. Не само визите, но и много други големи неща да направите, защото визите са дреболия за Вашите възможности. (ръкопляскания)
Има два въпроса в момента, които са за по един милион долара. Единият въпрос е кой ще бъде бъдещият президент на Съединените щати. И господин посланик, аз няма да Ви задам този въпрос, ще Ви пощадя. Но има и втори въпрос, който също е не по-малко интересен, и той е кой ще бъде бъдещият генерален секретар на ООН и ние много се интересуваме дали американското правителство има мнение по този въпрос.
Също така, много се надявам по време на Вашия мандат да се сбъдне една нова мечта на Атлантически клуб. Тя не е съвсем нова, защото вече двайсетина години си мечтаем за това. Да изпратим трети български космонавт с НАСА. Тук ли е лейтенант Николай Калайджиев? Тук ли е? Ето вижте! (ръкопляскания) Това момче ни се обади и каза: „Аз искам да сбъдна мечтата на Атлантическия клуб. Аз искам да бъда следващият български космонавт. Искам обаче да летя с НАСА”, заради което ние трябва да влезем в Европейската космическа агенция, за което много се надявам вицепремиерът Меглена Кунева да помогне. Тя е базирана в Париж. И през Париж в НАСА и космоса. Това е нашата мечта…
Един въпрос, който също много ни интересува. Как виждате възможността да бъде изградена военноморска база на НАТО в Черно море? Бургас, Варна? С подкрепата, разбира се, на нашите турски съседи и съюзници, с подкрепата на Румъния, на България, на Съединените щати, с пълно уважение към договора от Монтрьо, но все пак една солидна база, която да стабилизира положението в региона.
И още един въпрос. Понеже в Атлантическия клуб хората мислят напредничаво и вие сте правилниятвек, към когото трябва да го поставим. Как виждате възможността Куба да бъде поканена за член на НАТО? (смях сред публиката) Не е толкова смешно. Не е толкова смешно. Помислете, помислете малко и ще видите, че ние имаме нужда от трети стълб в Северна Америка. Още повече, че договорът предполага до Тропика на рака да се защищаваме. Куба попада географски много удобно в тази зона.
Сега, имаме микрофон. Вдигнете ръце моля, който иска да зададе въпрос.
Въпрос: Проф. Стоян Денчев (ректор на УниБИТ). Честита годишнина на вас, на Любо Иванов и на всички основатели на Атлантическия клуб. В своето обръщение Негово превъзходителство каза, че България е ценен съюзник и приятел на САЩ. Това наистина е вярно. Потвърди се още нещо, което аз предварително знаех, че той се отличава със стил и прагматична словесност. Аз за разлика от вас няма да благодаря на определени лица, за това че изпращат топ дипломати в България, с малки изключения. Но в края на краищата бих искал да задам един въпрос. Искам да попитам- обезпокоен съм от изявите на един от основните кандидати за президентския пост в САЩ г-н Доналд Тръмп, който казва, че НАТО е отживелица. Как Вие, като представител на правителството на президента Обама, бихте споделили това виждане на кандидата Тръмп? Бих искал и да отправя една публична покана към Вас да посетите моя университет, да говорим за младите хора в САЩ и България. Благодаря Ви.
Соломон Паси: Моля да се съсредоточите само върху въпросите, без да правите изявления. Тъй като Посланикът има график и в края на неговата презентация ще валидираме пощенски плик за 25 годишнината на Атлантически клуб. Ще се присъедини и заместник-министърът на транспорта.
Въпрос: Ваше Превъзходителство, зададох Ви писмено въпроса на английски, той е пред вас. Сега ще го задам на български, по-скоро втората част от него. Не е ли време, Ваше Превъзходителство, и използвам Вашето идване в България за първи път, да започне план „Маршал“ за България и за страните в реконструкция от Източна Европа, независимо че ние сме членове на НАТО и ЕС. Аз дори съм дал във връзка с „Панамските досиета“ и другите скандали. Това са явни фондове на бившите комунисти, които биха могли да бъдат използвани от американското правителство.
Соломон Паси: Ясен е въпросът. Благодаря Ви. Заповядайте, млад човек в края на реда.
Въпрос: Стоян Тричков, радио К2. Добър ден. Господин посланик, Ваше Превъзходителство, имам два въпроса към Вас. Първият от тях е къде според Вас се намира България на голямата шахматна дъска като една малка страна, която е партньор на САЩ като член на НАТО, член на ЕС и в същото време исторически и културно е приятел на Русия? И вторият ми въпрос – преди две години премиерът Бойко Борисов се срещна с Американската търговска камара и там пред бизнеса на Америка каза, че американският бизнес е добре дошъл в България, стига да спазва законите на страната. И в същото време- въпрос от Илияна Беновска Бойко Борисов, във връзка с партньорството на САЩ и България заяви, че за танца са нужни двама, но равностойни. Според Вас двойка ли са България и САЩ, равностойна ли е тази двойка и в какво е двойка?
Соломон Паси: И какво, малко ли ви са Съединените щати?
Стоян Тричков, радио К2: Метафорично.
Соломон Паси: Следващ въпрос.
Въпрос: Емилия Милчева, Ureport.bg. Въпросът ми е следният. Вероятно знаете за проблемите на т.нар. американски централи в България. Бихте ли се ангажирали със съдействие за разрешаване на този спор, който тече от дълго време и е свързан с една доста дължима сума? Тъй като българската НЕК дължи 1,2 млрд. лева на т.нар. две американски централи в енергийния комплекс. И вторият ми въпрос е – преди дни международната агенция Галъп публикува едно изследване, според което 14 процента от българите смятат, че Съединените американски щати са враг. Това как бихте го определили, може би не е политически коректен въпросът, но все пак това като резултат на хибридна война ли е или…? Оставям на Вас.
Соломон Паси: Благодаря. Само да Ви кажа, че шефът на „Ей И Ес“ Оливие Маркет е тук, така че директно с него може да поговорите. Този млад човек е един от най-активните в Туитър. Поздравления.
Въпрос: Светослав Трайков. Ваше Превъзходителство, каква е Вашата оценка за работата на Ирина Бокова като председател на ЮНЕСКО?
Соломон Паси: Това е двустранен въпрос, многостранен. Не виждам повече ръце и предоставям думата на посланика.
Посланик Рубин:
Много ви благодаря. Благодаря за наистина интересната и предизвикателна поредица от въпроси; ще направя всичко възможно, за да отговоря на всички въпроси, доколкото мога. Ако ми позволите, ще започна с въпросите на Соломон. Искам само да кажа, че абсолютно подкрепям идеята българин отново да лети в космоса и ще направя всичко, което е по силите ми, за да помогна това да се случи. Все пак, мисля, че на първо място, въпросът е най-вече от компетентността на Европейската космическа агенция и че не е в нашите компетенции, но се надявам да можем да бъдем свидетели на осъществяването на тази визия. Това би било наистина чудесно.
По въпроса на Соломон за военните бази, смятам че ние – българите и американците – трябва да бъдем много горди от огромния напредък, който сме постигнали, в посока към много активното присъствие на сили на НАТО тук, в това число американски сили, както и много активното присъствие на български сили, действащи съвместно с НАТО, по света. И смятам, че най-важният акцент, е, че бързо увеличаваме ангажираността в рамките на военно ни сътрудничество. Оперативната съвместимост и интегрираност на България със силите на НАТО бързо нараства, а бързината и мащабите на нашите съвместни учения са нещо, което според мен наистина може да служи за пример за успех; аз съм много дълбоко впечатлен от българските офицери, с които се запознах през изминалите няколко месеца тук – от тяхната интелигентност, капацитет, обученост, отдадеността им към родината. Така че смятам, че това е един много положителен пример за успех. Мисля, че е отвъд компетентността ми да се разпростирам по-далеч и да говоря за конкретни съоръжения. Но мога да кажа, че смятам, че общата ни визия е в духа на изложеното от президента Обама, в това число за увеличено финансиране на НАТО и в подкрепа към усилията ни съвместно с държавите по периферията на границите на НАТО и ще продължим в тази посока и съм оптимист, че това и в бъдеще ще бъде област, в която ще постигаме успехи.
По въпроса за програмата за отмяна на визите, това, което мога да кажа, е, че споделяме целта, споделяме и визията. И съм много, много уверен, че тя ще бъде постигната. Но предстои много работа. Нашият Конгрес е въвел много конкретни критерии и ще ви кажа откровено, че преди да бъдат изпълнени тези критерии, трябва да бъде свършена много работа. Така че бих казал, че това е нещо, по което трябва да продължим да работим съвместно. Напълно разбираме желанието ви, напълно го подкрепяме и искаме да видим как то ще бъде постигнато. Има и още няколко държави в региона, които също работят за постигането на тази цел. Така че ще работим заедно с вас, за да се доближим до заветния ден, когато това ще бъде факт, и знам, че всички искаме да станем свидетели на това.
Идеята за Куба в НАТО малко ме изненада, но живеем във време на промени. Това, което мога да кажа, е, че Алиансът има визията, че е отворен към всички държави, които искат да кандидатстват за членство, но за това има много ясни критерии. И както каза президентът Обама много ясно, и то многократно, по време на историческата си визита в Куба, Куба все още има да извърви много дълъг път, преди дори да ни мине мисълта да я наречем демокрация. А това е фундаментален елемент за НАТО. За да кандидатства за членство, дадена държава трябва да има изцяло демократична система на управление. В Куба все още това не е факт, но както каза президентът Обама при посещението си там, споделяме визията да станем свидетели как някой ден, и то скоро, това ще бъде постигнато. Така че нека запомним този въпрос и се върнем отново на него.
По въпроса за изборите при нас, преди няколко седмици бях във Вашингтон и имах възможност да гледам много телевизия. Така че разбирам въпроса и нека само да кажа, че това е демокрацията ни в действие. В крайна сметка, окончателният избор е в ръцете на американския народ и вярвам, че той ще направи правилния избор, какъвто и да е той, каквото и решение да вземе. Но също така смятам, че е важно да насочим вниманието си към казаното от президента Обама по този въпрос – той каза много, много ясно, че ангажираността ни към НАТО като правителство, като държава и като нация е непоклатима, неотменна и е по-важна от всякога в съвременния свят на опасности. Така че това е становището ни, такава е позицията ни.
По въпроса за нов план „Маршал“ мисля, че в сравнение с края на Втората световна война, сега времената са по-различни. Не мисля, че са уместни същите решения. Но ще ви кажа, че определено имам усещането, че заедно сме постигнали толкова много през последните двадесет и пет години, и все още продължаваме заедно да вършим толкова много неща, че е трудно човек да види нещата в такава историческа перспектива. И разбира се, гражданите са нетърпеливи. Винаги очакват повече и повече. Знам, че политиците сред днешната аудитория разбират това по-добре от всички останали – че хората никога не са напълно доволни и винаги очакват още и още. Но мисля, че правим много неща и както казах, работим, за да видим какво още можем да постигнем. Разбираме жизненоважното значение на просперитета, на наличието на повече работни места срещу добро заплащане, на подобряването на жизнения стандарт. Това е от решаващо значение за всяка демокрация, както и за социалното сближаване. Така че, това е нещо, за чието постигане според мен трябва да работим.
Искам само да спомена един коментар, който беше направен във въпроса за блоковото противопоставяне. За т. нар. Източен блок. Не приемаме идеята за блокове. Вече няма блокове. Има единна Европа. Има единен Европейски съюз. Има единна организация НАТО, единна трансатлантическа общност. От съществено значение е да не се чертаят нови разделителни линии. Новите линии в Европа са противоположността на това, към което се стремим от толкова дълго време насам. Затова призовавам всички да се присъединят към нас и към вашето правителство, за което знам че много държи на тази позиция – да заявим, че не чертаем нови линии. Това е Европа, това е трансатлантическата общност, заедно сме и изобщо не може да става дума за това, за шахматни дъски или за подобни неща. Така, както няма блокове, няма и шахматни дъски. Това не е игра. Това е нещо много сериозно, това е нашият живот. И това е животът на хората и поради това трябва да го приемаме сериозно. И смятам, че целта, която имаме, и винаги сме били много ясни в това отношение и ь споделяме и с българското правителство, е добри отношения с всички, процъфтяваща търговия и инвестиции във всички посоки, мир, стабилност, без разделение в света, без разделение в Европа, без разделение в региона. Така че не е нужно някой да е срещу някой. Трябва да имаме визия за взаимна изгода, отворена визия, споделена визия, такова е нашето разбиране.
Мисля, че по въпроса за ТЕЦ-овете, както споменах в изказването си, вярваме, че комплексът „Ей И Ес“ е наистина инвестиция, лидер в световен мащаб, с най-високата технология за опазване на околната среда в сравнение с всички останали такива централи в целия свят. Определено знаем, че има трудности по въпроса с просрочените плащания. Работим в много, много тясно сътрудничество с нашите български партньори в правителството на България, както и с компаниите. Ще кажа само, че преговорите са в ход, но сме много обнадеждени, че скоро ще има положително решение.
По въпроса за четиринадесетте процента в анкетата – всички сте виждали тази цифра. Бих разгледал въпроса от обратната гледна точка. Бих се фокусирал върху 86-те процента в анкетата. Тоест, 86% от българите не ни смятат за враг (аплодисменти). За мен това е чудесен резултат. Много се радвам на това. Чудесна цифра! И се надявам тя да продължи да се променя в положителна посока. Вярвам, че ще е така. Напълно съм сигурен, че ще е така. И пак казвам, нека да не …Да питаш хората кого смятат за враг не е много конструктивно. Мисля, че трябва да се стремим да избягваме тази концепция, че имаме врагове и приятели. Трябва да бъдем единна общност от хора, които се стремят да се обединяват, а не да се делят.
Накрая, по въпроса за госпожа Бокова, ще кажа, че вече има дълъг списък с много силни кандидатури, които са предадени за разглеждане на Генералната асамблея. Очакваме с удоволствие да разгледаме този много впечатляващ списък и да отделим време на кандидатите, както ще постъпят и всички други страни членки на Генералната асамблея. И когато дойде моментът, ще вземем съответните решения, както и всяка друга държава, по отношение на приоритетите и предпочитанията ни. Твърде рано е да се обсъжда това сега. И този въпрос се отнася не до мен, в двустранен план, а до ООН, до Генералната асамблея. Така че много ще се радваме да изслушаме всички кандидати и както казах, искам да подчертая, че всички те всеки един от тях поотделно, са много впечатляващи, постигнали са изключително много. Това ще бъде много, много сериозна дискусия, което предстои да проведе международната общност.
Соломон Паси: Благодаря Ви много, господин Посланик. Бях особено окуражен от това, което казахте за военноморските бази на Черно море, че Вашето присъствие бързо ще нараства и че президентът Обама има визия.
Посланик Рубин: Нека да бъда сигурен, че съм се изразил ясно, аз не предлагам военноморска база тук. Няма…
Соломон Паси: Започнахме дискусията за двустранните американско-български бази, с които разполагаме днес, през 1999 година, тук, в Атлантическия клуб, и бях щастлив седем години по-късно, когато те вече бяха факт. Не знам кога военноморските бази ще станат факт, но съм щастлив да видя, че вървим в тази посока.
А относно Куба, искам да припомня, че България има…имаше много силни връзки с Куба, и можем да помогнем на Куба да се демократизира, за да се присъедини към НАТО, така, както ние го направихме. Моля, предайте им това послание.
Соломон Паси: Междувременно, тук са заместник-министър Валери Борисов и господин Дънешки, изпълнителният директор на „Български пощи“. Още веднъж, позволете ми да благодаря на Американската търговска камара в България и на нашите спонсори, правната кантора (следва изброяване на имена), последната компания продава много добри трактори. Както и на екипа на Посолството. Някои от тези компании са собственост на наши стажанти, така че моля, изпращайте студентите си при нас. Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин изпълнителен директор на „Български пощи“, тъй като ще валидираме, трябва да положим печат.
