На 5 септември 1882 г. в град Ню Йорк се провежда първият парад, посветен на Деня на труда. По Бродуей преминават 20 000 работници. Те носят знамена, на които пише: „Всичкото богатство е създадено от труда”, „Осем часа работа, осем часа почивка, осем часа за възстановяване!”. След парада из целия град са организирани пикници. Работници и празнуващи се угощават с овнешко с картофи и лук, домашен хляб и ябълков пай. Вечерта пускат фойерверки.

Само за няколко години тази идея се разпространява от бряг до бряг и Денят на труда е отбелязван във всички щати. През 1894 г. Конгресът го обявява за национален празник.

Днес ние празнуваме Деня на труда, макар и с по-малко фанфари, на първия понеделник на месец септември. В някои градове се организират паради и пикници. Много политици слагат тогава началото на своите кампании, като провеждат митинги на празничния ден. За много американци Денят на труда бележи края на лятото, затова плажовете и известните курорти са пълни с хора, наслаждаващи се на последния летен тридневен празник.