Денят на втераните

През 1918 г., на единайсетия час от единайсетия ден на единайсетия месец светът, обзет от радост, празнува. След четири тягостни военни години е подписано примирие. Идва краят на „войната, която ще приключи всички войни”.

11 ноември е отреден в САЩ за Ден на примирието, за да не бъдат забравени саможертвите дадени от жени и мъже по време на войната, за да бъде постигнат траен мир. В Деня на примирието оцелелите във войната войници участват в парад, който преминава през родните им места. Политици и офицери ветерани държат речи и организират церемонии, благодарни за постигнатия мир.

През 1938 г., двайсет години след края на войната, Конгресът гласува Денят на примирието да стане официален празник. За американците обаче е ясно, че отминалата война няма да е последна. На следващата година започва Втората световна война. Големи и малки народи отново вземат участие в кървавите схватки. И след Втората световна война Денят на примирието продължава да се отбелязва на 11 ноември.

През 1953 г. жителите на Емпория, щата Канзас, наричат този празник Деня на ветерана от благодарност към ветераните на своя град. Скоро след това Конгресът приема закон, внесен от канзаски конгресмен, който преименува Деня на примирието в Ден на ветерана.

В Деня на ветерана американците продължават да засвидетелстват своята благодарност към мира. Организират церемонии, държат речи, а в 11 часа повечето от тях запазват минута мълчание в памет на хората, които са се борили за този мир.

След ангажирането на САЩ с Виетнамската война ударението върху празничната дейност е изместено. Организират се по-малко военни паради и церемонии. Ветераните се събират на вашингтонския Мемориал на ветераните от Виетнам, за да оставят дарове и да постоят на мълчаливо бдение край имената на свои приятели и роднини, загинали във Виетнамската война. Семействата, загубили синове и дъщери във войните, още повече насочват своите мисли към мира и към избягването на войни в бъдеще.